Под повърхността Европа не е толкова единна, колкото изглежда

Синхронът тази седмица не може да е по-добър. Лидерите на трите най-големи икономики в еврозоната – Италия, Германия и Франция, излязоха на сцената на Икономическия форум в Давос един след друг, за да отправят едно и също послание. В ерата на „Америка на първо място“ те говориха за противопоставяне на протекционизма и приемането на мултилатерализма, посочва Bloomberg в свой анализ.

Те обещаха, че сътрудничеството ще започне у дома – еврозоната ще се опита да постигне по-близки отношения още през тази година. Както каза френският президент Еманюел Макрон: „Нуждаем се от повече амбиция, за да имаме по-суверенна, обединена и демократична Европа“.

Във времена на напрежение около сигурността, търговията и валутата подобно показване на единство е окуражително. Но ако погледнете под повърхността, става ясно, че то също така е и подвеждащо. 

Европа може и да е против икономическия национализъм, но правителствата й продължават да се съпротивляват на придобивания отвън, дори и когато предложенията идват от Европейския съюз. И макар сключването на широка коалиция в Германия да е най-добрата възможност за начало на институционални реформи в еврозоната, все още остават „червени линии“ по въпросите за банковия и фискалния съюз.

Да започнем с търговията. Единният пазар е забележително постижение, което значително ограничава възможността на местните правителства да крепят големите национални компании, посочва Bloomberg. Въпреки това когато някой от тези играчи стане цел на поглъщане, политиците изглежда забравят принципите на единния пазар. Миналата година Макрон първоначално блокира опит за придобиване на френския корабостроител STX от италианската компания Fincantieri. По-късно той промени позицията си, но след като италианците се отказаха от настояването си да имат контролиращ дял в компанията – френското правителство ще заеме на Fincantieri допълнителен дял в размер на 1%, давайки им контрола за срок от 12 години.

Междувременно Испания продължи да създава пречки пред италианската Atlantia, която се опитва да купи Abertis Infraestructuras – испанската инфраструктурна компания и оператор на тол системата в страната.

Не на последно място, френската Vivendi трябва да се примири с по-големия правителствен контрол върху собствеността си на италианския Telecom Italia, след като Рим заяви, че ще приложи т. нар. правило на златната акция, което дава на правителството право на глас при взимане на стратегически решения за телекома.

Европейският съюз е пълен с противоречия и по отношение на евентуалните бъдещи реформи в еврозоната. В Давос френският финансов министър Брюно льо Мер заяви, че „всичко е на масата“, когато става въпрос за завършването на паричния съюз.

Но ако се разровим още малко по-дълбоко, започват да се показват още различия. Вземете например проекта за общ банков съюз, който е необходим, за да се гарантира, че правителствата не са сами при справяне с евентуални финансови проблеми. Според повечето политици и технократи, включително и според Европейската централна банка (ЕЦБ), подобно обединение се нуждае от съвместна схема за гарантиране на депозитите, която да подсигурява това, че отделните държави могат да разчитат на общите средства при необходимост да се компенсират вложителите в случай на криза.

Германия и Холандия дадоха да се разбере, че първо искат да видят как европейските банки намаляват нивата си на необслужвани заеми по своите баланси, както и да поставят ограничения на количеството държавни облигации, които заемодателите могат да притежават.

Няколко други страни от еврозоната обаче не са съгласни. Говорейки в Давос, италианският финансов министър Пиер Карло Падоан заяви, че е „много притеснен“ от подобни планове, които ограничават притежанието на държавни дългови ценни книжа. Неговият френски колега се съгласи, като заяви, че това е „червена линия“ и за Париж. „Засягането на въпроса за държавния дълг ще бъде политическа грешка“, заяви министърът.

Разбира се, тези противоречия не са нещо ново. Оптимистите вярват, че важен е новият климат на сътрудничество между държавите членки, на което без съмнение е помогнало и икономическото възстановяване. Както каза високопоставен представител на ЕС в Давос, надеждата е някои от тези „червени линии“ да се превърнат в „розови линии“.

Еврозоната със сигурност е в по-добра форма, отколкото е била от доста време. Нейната защита на мултилатерализма и противопоставянето на протекционизма също е в поразяващ контраст с реториката на американската администрация. Въпреки това, макар и да трябва да се радваме на преоткритото европейско единство, то не трябва да ни заблуждава. Въпреки всичко, което се показва в Давос, пътят към истински сплотен съюз тепърва започва.